If I go away
What would still remain of me?
The ghost within your eyes
The whisper in your sighs
You see
Believe
And I’m always there

Чувствам се интегрирана със себе си тази вечер. Минало, настояще и бъдеще се събраха – и аз съм една. Не ме интересува дали и кога ще се появи отново отместването.

Душата може да бъде лекувана. Зак, благодаря ти, че ми го припомни!

It’s always funny until someone gets hurt…
And then it’s just hilarious!

Да са живи и здрави Faith No More. Прибирам се вкъщи и не искам новини и изненади до понеделник.

Поради неефективността на българската съдебна система, Иван и Андрей решиха, че в следващото им телевизионно шоу ще се водят истински криминални дела. Разбира се, ще има кастинг, жури и застъпници, а присъдите ще бъдат справедливо отсъждани от българския народ чрез SMS-и. При възможност, наложените наказания ще се бъдат изпълнявани на живо в ефир и задължително ще включват подписването на едногодишен договор с Вирджиния Рекърдс.

Онзи ден случайно попаднах на текст, писан от мен преди няколко месеца. Прочитайки го, осъзнах, че с времето е придобил (за мен) сила и смисъл отвъд вложените в момента на писането му. Поради тази причина се появява тук в ретроспекция.

Сънища (и) наяве

Снощи започнах да гледам филма “Waking Life”. Предварителните очаквания бяха, че ще бъде нещо подобно на “The Secret” и “What the Bleep”, което се оказа едновременно вярно и не съвсем (или съвсем не :)). Не успях да го изгледам в будно състояние, затова паузирах някъде около 20-30 минути преди финала.

През нощта сънувах…. Това, което си спомням е представление. Танци… Модерен балет? Голяма трупа. Пресъздаваме страхотна битка в средновековен стил. Докато трае, усещането е за истинска битка. Оставам жива накрая. После гледам видео запис. Защо всички кадри са от моя гледна точка? Не мога да ВИДЯ как съм се представила аз. На записа танцът не прилича на битка – просто е танц на много хора на една сцена. Аз обаче го усещам, сякаш в момента танцувам (усещам адреналин и запъхтяване) и даже мога да поправя някоя друга грешка. Прокрадва се и мисълта – аз пък откога мога да танцувам и то в трупа?

Събуждам се от алармата на телефона. Пак заспивам, връщам се в съня, даже успявам да наложа известен контрол върху ставащото – но не съумявам да запомня какво точно се случва тогава. Отдалечавам се, връщам се в съня… Няколко пъти.
Останах сама вкъщи преди да излезна за работа – вече се бях примирила, че ще закъснея, така че седнах да си догледам филма. Странно усещане за съдбовност ме обвхаща. Връщам се в кухнята и докато се сещам за още и още неща, които трябва да свърша преди да излезна, виждам анонс по FoxLife – за “Waking Life”. Наложи се да седна. Бях настръхнала, тръпки по цялото тяло…

Още осъзнавам какво ми се е случило, когато започва поредната серия на Али. Новият й клиент й казва защо я е избрал – видял е, че тя може да лети, разбрал го е от пръв поглед. Тя смутено си признава, че понякога лети в сънищата си. Той, доволно – щом човек го прави в сънищата си…

Още няколко случайности, преди да усетя, че вече мога да отида на работа. “Безцелното” лутане из апартамента ми беше спестило доста забравени и недовършени задачи.

Всичко си е по местата.

16 юни 2008 г.

От 97-ма насам си пазя вкъщи един такъв, направен от картон. Тогава цял месец го носех закачен на якето ми. Ще трябва да го вадя отново, защото явно оставихме работата недовършена.

Другари и другарки от клоалицията, ще ви изтрием усмивчиците от личицата.

ДАИТС решили да пуснат анкетка – допитване до народа за домейна “.eu” на кирилица. “Всеки може да предложи име от две букви”, информират ни от TechNews.bg.

В първия момент реших, че от новинарския сайт се бъзикат много лошо с нас: линкът, който дават за “анкетата”, води до http://realbg.net/daits/anketa.php, където се мъдри някакъв си “Untitled Form”. WTF?! Ама наистина – WTF?! Какво ще дири официална анкета на ДЪРЖАВНА агенция на сайт, посветен на футболен отбор?

Влизам на сайта на Агенцията.

Отляво в секцията “Обществено обсъждане” ми дават възможност да възползвам от ултрамодерен метод за анкетиране в Интернет – да попълня анкетата в doc файл и да го пратя по e-mail на личната поща на г-жа Анелия Димова, Д-я „ Информационно общество и информационни технологии”.

Поглеждам вдясно и изпадам в ШОК И УЖАС. Първият банер в секцията “Полезно” гласи “АНКЕТА за име на домейна “.eu” на кирилица”. И сочи към известния ни вече футболен сайт…

Моля, коментирайте вие, защото мен в момента ме изибва само на грубо насилие.

PS Моето предложение за домейна “.eu” на кирилица е “.уй”, защото и-краткото е една чудесна и уникална буква.

Най-накрая дойде ред и на тази задача – днес съживих “Шепотите на Лудостта”. Вече са, както си бяха в момента, в който започнах настоящия блог. Много мило ми стана, докато преглеждах архивите.

Утре сме на OpenFest. За втори път ми се случва да работя за един от спонсорите на събитието. Аз, доволна!

Посещението на OpenFest 2004 ме вдъхнови да започна първия си блог – същият, който възстанових от дълбоките архиви днес.

Репликата на деня е: “В навечерието на Хелоуин, мога да ти кажа че си Тиквеник!”.

Happy Happy Halloween

Днес, в обедната почивка, Пенчев ми обясни, какво означава понятието “когнитивен дисонанс“. Аз изразих задоволство, че вече ще мога да използвам толкова интересен термин в речта си.

Това, което изобщо не очаквах, беше, че не повече от 2 часа по-късно ще преживея съвсем истински когнитивен дисонанс:

Someday I will be more than fit.

Става дума за новия ми личен проект, който дълго време съществуваше само, за да ме кара поне наум, но все пак концентрирано, да мисля някои важни неща. Сега го хвърлям в публичното пространство, за да направя следващата стъпка. Ако ви е станало интересно какво ще се появява там, хвърляйте по едно око, но засега не гарантирам, че ще е материал, важен за някой друг освен мен.

Eдин репортаж from a galaxy far, far away (т.е. място, несъвпадащо с България):

Exoooo, инвеститорите!