Отново за Странджа (и не за последно)
Не знам дали за съжаление или за щастие вчера си тръгнах от протеста за Странджа малко след като освободихме (както се очакваше, съвсем доброволно) Цариградско шосе и преди полицията така мило и елегантно да се “справи” със ситуацията. Когато вчера написах заглавието на предния пост, се зачудих дали думата “война” не е малко пресилена – оказа се почти пророческа. Чак на сутринта разбрах (от сутрешните блокове на БТВ и Нова телевизия), че развръзката е била драматична – освен на Орлов мост, на кръстовището на булевардите Драган Цанков и Евлоги Георгиев. Шашнах се, защото преди да тръгна, нямаше индикации, че ще се стигне до там. И се зачудих дали хората, които се опитват да ни запушат устите по този начин, не ни направиха голяма услуга – ако преди вчера доста хора не подозираха за легализираната кражба на един природен парк под носовете им, а медиите проявяваха вял интерес, колкото да не е без хич, то сега нещата се промениха. Силно вярвам, че ще успеем да обърнем неприятните изживявания в полза на Странджа, т.е. в полза на България.
Все още съм гневна, а гневът не е добър съветник, затова сега спирам и ще пиша повече, когато се поуспокоя и успея да кача някъде снимките и клипчетата, които направих на Орлов мост.