Сънища (и) наяве
Онзи ден случайно попаднах на текст, писан от мен преди няколко месеца. Прочитайки го, осъзнах, че с времето е придобил (за мен) сила и смисъл отвъд вложените в момента на писането му. Поради тази причина се появява тук в ретроспекция.
Сънища (и) наяве
Снощи започнах да гледам филма “Waking Life”. Предварителните очаквания бяха, че ще бъде нещо подобно на “The Secret” и “What the Bleep”, което се оказа едновременно вярно и не съвсем (или съвсем не :)). Не успях да го изгледам в будно състояние, затова паузирах някъде около 20-30 минути преди финала.
През нощта сънувах…. Това, което си спомням е представление. Танци… Модерен балет? Голяма трупа. Пресъздаваме страхотна битка в средновековен стил. Докато трае, усещането е за истинска битка. Оставам жива накрая. После гледам видео запис. Защо всички кадри са от моя гледна точка? Не мога да ВИДЯ как съм се представила аз. На записа танцът не прилича на битка – просто е танц на много хора на една сцена. Аз обаче го усещам, сякаш в момента танцувам (усещам адреналин и запъхтяване) и даже мога да поправя някоя друга грешка. Прокрадва се и мисълта – аз пък откога мога да танцувам и то в трупа?
Събуждам се от алармата на телефона. Пак заспивам, връщам се в съня, даже успявам да наложа известен контрол върху ставащото – но не съумявам да запомня какво точно се случва тогава. Отдалечавам се, връщам се в съня… Няколко пъти.
Останах сама вкъщи преди да излезна за работа – вече се бях примирила, че ще закъснея, така че седнах да си догледам филма. Странно усещане за съдбовност ме обвхаща. Връщам се в кухнята и докато се сещам за още и още неща, които трябва да свърша преди да излезна, виждам анонс по FoxLife – за “Waking Life”. Наложи се да седна. Бях настръхнала, тръпки по цялото тяло…Още осъзнавам какво ми се е случило, когато започва поредната серия на Али. Новият й клиент й казва защо я е избрал – видял е, че тя може да лети, разбрал го е от пръв поглед. Тя смутено си признава, че понякога лети в сънищата си. Той, доволно – щом човек го прави в сънищата си…
Още няколко случайности, преди да усетя, че вече мога да отида на работа. “Безцелното” лутане из апартамента ми беше спестило доста забравени и недовършени задачи.
Всичко си е по местата.
16 юни 2008 г.
Анджелина прошепна на ноември 27th, 2009 в 6:49 quote
Още една две ретроспекции и ще стане като стихосбирка. Хубаво е – подтиква към размисъл.
Малък прошепна на декември 10th, 2009 в 5:01 quote
Четейки ми дойде идея за блог, посветен на блогърската поезия. Ако някой обяви такава инициатива ще се вкл’чиш ли? Е всичко ще е безплатно – демек няма да могат да се вадят някакви кинти, дори и малки, но пък ще получиш някаква известност.
Екологията прошепна на декември 25th, 2009 в 13:44 quote
Хубава поезия. Четеш я и си представяш че си някъде на тишина, сред природата. Няма шум, коли, викове на хора.
tool прошепна на февруари 12th, 2010 в 18:06 quote
Добър старт