17-05-2009 23:53

If I go away
What would still remain of me?
The ghost within your eyes
The whisper in your sighs
You see
Believe
And I’m always there

Чувствам се интегрирана със себе си тази вечер. Минало, настояще и бъдеще се събраха – и аз съм една. Не ме интересува дали и кога ще се появи отново отместването.

Душата може да бъде лекувана. Зак, благодаря ти, че ми го припомни!

Последна редакция: понеделник, 18 май 2009 @ 15:10

Тази публикация е създадена на 18 май 2009, понеделник в 14:47 и попада в категориите Дневник, Музика, Шепоти. Можете да следите всички отговори към нея през RSS 2.0 хранилка. Можете да оставите коментар тук, или да изразите мнението си чрез собствения си сайт.

3 коментара към “17-05-2009 23:53”

  1. Staring down a long empty hall
    Pictures on walls
    All with your name
    But it’s not the same

    Имаше дни, в които съм въртял If I Go Way без спир само заради тази строфа. И как да не ги обичаш след това?

  2. Бе аз съм си свикнала на оригинала с вокалите на Джон Олива и все още си предпочитам този вариант… но песента наистина си е феноменална :)

    Иначе слушам The Hourglass нон-стоп напоследък (пак :))

  3. научих много

Имате ли да добавите нещо?

Моля, пишете на кирилица! Разширението "Без шльокавица" пази този блог от коментарен спам.