If I go away
What would still remain of me?
The ghost within your eyes
The whisper in your sighs
You see
Believe
And I’m always there

Чувствам се интегрирана със себе си тази вечер. Минало, настояще и бъдеще се събраха – и аз съм една. Не ме интересува дали и кога ще се появи отново отместването.

Душата може да бъде лекувана. Зак, благодаря ти, че ми го припомни!

It’s always funny until someone gets hurt…
And then it’s just hilarious!

Да са живи и здрави Faith No More. Прибирам се вкъщи и не искам новини и изненади до понеделник.

Сънища (и) наяве

Снощи започнах да гледам филма “Waking Life”. Предварителните очаквания бяха, че ще бъде нещо подобно на “The Secret” и “What the Bleep”, което се оказа едновременно вярно и не съвсем (или съвсем не :)). Не успях да го изгледам в будно състояние, затова паузирах някъде около 20-30 минути преди финала.

През нощта сънувах…. Това, което си спомням е представление. Танци… Модерен балет? Голяма трупа. Пресъздаваме страхотна битка в средновековен стил. Докато трае, усещането е за истинска битка. Оставам жива накрая. После гледам видео запис. Защо всички кадри са от моя гледна точка? Не мога да ВИДЯ как съм се представила аз. На записа танцът не прилича на битка – просто е танц на много хора на една сцена. Аз обаче го усещам, сякаш в момента танцувам (усещам адреналин и запъхтяване) и даже мога да поправя някоя друга грешка. Прокрадва се и мисълта – аз пък откога мога да танцувам и то в трупа?

Събуждам се от алармата на телефона. Пак заспивам, връщам се в съня, даже успявам да наложа известен контрол върху ставащото – но не съумявам да запомня какво точно се случва тогава. Отдалечавам се, връщам се в съня… Няколко пъти.
Останах сама вкъщи преди да излезна за работа – вече се бях примирила, че ще закъснея, така че седнах да си догледам филма. Странно усещане за съдбовност ме обвхаща. Връщам се в кухнята и докато се сещам за още и още неща, които трябва да свърша преди да излезна, виждам анонс по FoxLife – за “Waking Life”. Наложи се да седна. Бях настръхнала, тръпки по цялото тяло…

Още осъзнавам какво ми се е случило, когато започва поредната серия на Али. Новият й клиент й казва защо я е избрал – видял е, че тя може да лети, разбрал го е от пръв поглед. Тя смутено си признава, че понякога лети в сънищата си. Той, доволно – щом човек го прави в сънищата си…

Още няколко случайности, преди да усетя, че вече мога да отида на работа. “Безцелното” лутане из апартамента ми беше спестило доста забравени и недовършени задачи.

Всичко си е по местата.

16 юни 2008 г.

От 97-ма насам си пазя вкъщи един такъв, направен от картон. Тогава цял месец го носех закачен на якето ми. Ще трябва да го вадя отново, защото явно оставихме работата недовършена.

Другари и другарки от клоалицията, ще ви изтрием усмивчиците от личицата.

Утре сме на OpenFest. За втори път ми се случва да работя за един от спонсорите на събитието. Аз, доволна!

Посещението на OpenFest 2004 ме вдъхнови да започна първия си блог – същият, който възстанових от дълбоките архиви днес.

Репликата на деня е: “В навечерието на Хелоуин, мога да ти кажа че си Тиквеник!”.

Happy Happy Halloween

Това, което изобщо не очаквах, беше, че не повече от 2 часа по-късно ще преживея съвсем истински когнитивен дисонанс:

Става дума за новия ми личен проект, който дълго време съществуваше само, за да ме кара поне наум, но все пак концентрирано, да мисля някои важни неща. Сега го хвърлям в публичното пространство, за да направя следващата стъпка. Ако ви е станало интересно какво ще се появява там, хвърляйте по едно око, но засега не гарантирам, че ще е материал, важен за някой друг освен мен.

For I am every forest
I am every tree
I am everything
I am you and me
I am every ocean
I am every sea
I am all the breathing “BE”

Важните знаци, които сякаш с вселенски кофи се изсипват върху главата ми всеки ден, достигат критична точка. Не се оплаквам, наистина… Това, което търся, намирам.

И все пак спасение без болка, може ли?…

Положението става съвсем нетърпимо, щом и subversion-а вече ми напомня, че е време да сменя годината! ;)