If I go away
What would still remain of me?
The ghost within your eyes
The whisper in your sighs
You see
Believe
And I’m always there

Чувствам се интегрирана със себе си тази вечер. Минало, настояще и бъдеще се събраха – и аз съм една. Не ме интересува дали и кога ще се появи отново отместването.

Душата може да бъде лекувана. Зак, благодаря ти, че ми го припомни!

Сънища (и) наяве

Снощи започнах да гледам филма “Waking Life”. Предварителните очаквания бяха, че ще бъде нещо подобно на “The Secret” и “What the Bleep”, което се оказа едновременно вярно и не съвсем (или съвсем не :)). Не успях да го изгледам в будно състояние, затова паузирах някъде около 20-30 минути преди финала.

През нощта сънувах…. Това, което си спомням е представление. Танци… Модерен балет? Голяма трупа. Пресъздаваме страхотна битка в средновековен стил. Докато трае, усещането е за истинска битка. Оставам жива накрая. После гледам видео запис. Защо всички кадри са от моя гледна точка? Не мога да ВИДЯ как съм се представила аз. На записа танцът не прилича на битка – просто е танц на много хора на една сцена. Аз обаче го усещам, сякаш в момента танцувам (усещам адреналин и запъхтяване) и даже мога да поправя някоя друга грешка. Прокрадва се и мисълта – аз пък откога мога да танцувам и то в трупа?

Събуждам се от алармата на телефона. Пак заспивам, връщам се в съня, даже успявам да наложа известен контрол върху ставащото – но не съумявам да запомня какво точно се случва тогава. Отдалечавам се, връщам се в съня… Няколко пъти.
Останах сама вкъщи преди да излезна за работа – вече се бях примирила, че ще закъснея, така че седнах да си догледам филма. Странно усещане за съдбовност ме обвхаща. Връщам се в кухнята и докато се сещам за още и още неща, които трябва да свърша преди да излезна, виждам анонс по FoxLife – за “Waking Life”. Наложи се да седна. Бях настръхнала, тръпки по цялото тяло…

Още осъзнавам какво ми се е случило, когато започва поредната серия на Али. Новият й клиент й казва защо я е избрал – видял е, че тя може да лети, разбрал го е от пръв поглед. Тя смутено си признава, че понякога лети в сънищата си. Той, доволно – щом човек го прави в сънищата си…

Още няколко случайности, преди да усетя, че вече мога да отида на работа. “Безцелното” лутане из апартамента ми беше спестило доста забравени и недовършени задачи.

Всичко си е по местата.

16 юни 2008 г.

For I am every forest
I am every tree
I am everything
I am you and me
I am every ocean
I am every sea
I am all the breathing “BE”

Важните знаци, които сякаш с вселенски кофи се изсипват върху главата ми всеки ден, достигат критична точка. Не се оплаквам, наистина… Това, което търся, намирам.

И все пак спасение без болка, може ли?…

Pain of Salvation – This Heart Of Mine
[lyrics by Daniel Gildenlöw]

I lie awake watching your shoulders
Move so softly as you breathe
With every breathe you’re growing older
But that is fine if you’re with me

I pledge to wake you with a smile
I pledge to hold you when you cry
I pledge to love you till I die
Till I die

The rays of dawn plays on your eyelids
A sleeping beauty dressed in sun

I will wake you with a smile
I will hold you when you cry
I will love you till I die
Till I die
Till I die

I believe this heart of mine when it tells my eyes
That this is beauty
I believe this heart of mine when it tells my mind
That this is reason
I believe this heart of mine when it cries at time
That this is forever
I believe this heart of mine when it tells the skies
That this is the face of God

I lie awake watching your shoulders

Носталгия
…по топлината
…по миговете безгрижие между 2 бури
…по момента на зараждане на нещо красиво
.
.
.
.
.
.
.
.
.
Триград, 2006