Трудно ми е да коментирам – стана ми хем свидно, хем тъжно, хем малко смешно. Опитвам се да си представя какво биха представлявали Балканите без цялата тази омраза, противопоставянето, отричането, реваншизма… Къде е границата между идентичността и единството? Може би отговорите се крият в музиката, но засега сме неспособни да ги чуем.

Едно е сигурно, ако можех да се върна назад и да избирам, не бих се родила другаде.