Trapped In The Drive-Thru

Пак вдъхновени от темата, снощи със Светльо кроехме планове да си вземем дюнери от Мимас и да ги изядем демонстративно пред McDrive-а на НДК. Ама дюнерите бяха толкова вкусни, че не оцеляха до там. :)

Добър аранжимент, британски акцент и (все пак трябва да има някакъв) изпълнителски талант. Enjoy :)

Pain of Salvation – This Heart Of Mine
[lyrics by Daniel Gildenlöw]

I lie awake watching your shoulders
Move so softly as you breathe
With every breathe you’re growing older
But that is fine if you’re with me

I pledge to wake you with a smile
I pledge to hold you when you cry
I pledge to love you till I die
Till I die

The rays of dawn plays on your eyelids
A sleeping beauty dressed in sun

I will wake you with a smile
I will hold you when you cry
I will love you till I die
Till I die
Till I die

I believe this heart of mine when it tells my eyes
That this is beauty
I believe this heart of mine when it tells my mind
That this is reason
I believe this heart of mine when it cries at time
That this is forever
I believe this heart of mine when it tells the skies
That this is the face of God

I lie awake watching your shoulders

Очакван сетлист след концерта им в Пловдив (Замълчи, сърце! ;( ):

Blinded
End of Your Days
Rules of the Mind
More Than Ever
As I Lie Here Bleeding
In Remembrance
Till Dagmar
Still in the Water
Monday Morning Apocalypse
I’m Sorry
Solitude Within
Mark of the Triangle

Бис:
When the Walls Go Down
Recreation Day
A Touch of Blessing
The Masterplan

http://evergrey.pro-rock.net/
Ще бъде страховито! Останалото утре, ако оцелея!

All the dreams I had
All my future wishes
Put aside for a greater journey
All the things I planned
Left my friends so coldly
Put aside for a higher purpose

Из “A Touch of Blessing” (Evergrey, “The Inner Circle”, 2004)

1. Прекарах по-голямата част от детството си на Витоша. Родителите ми работеха в почивната станция на един завод. Аз работех като “Дъщерята на Управителя”. :) Шегата настрана, но сега се замислям, че трудно бих могла да имам по-щастливо детство. Тръгнах на училище на 6 години, но известно време преди това бях убедена, че ще уча в “горското училище” със сърничките и зайчетата. Не можех да си представя, че ще прекарвам толкова много време в града. Затова, когато другите деца отиваха “на село”, аз отивах “горе”.

2. Аз и музиката (в няколко подточки)

- Музиката е моята неосъществена мечта. Доста преди да започна да бия по клавиатурата на компютъра, натисках клавишите на пианото. Била съм и на сцена. Отказах се доброволно след като завърших 4-ти клас, с извинението, че вече ще ми трябва повече време за учене. Глупаво, глупаво извинение! После пеех в училищния хор, но и това отмина.
Сега си мисля, че е прекалено късно да се връщам назад – да си припомням пианото, да се уча тепърва да свиря на китара или пък да си поправям пеенето. За сметка на това, усъвършенствам свърхконсумацията на музика.

- Прослушах музика с Bon Jovi. Трябва да съм била на около 5 години. Разбира се, бях лудо влюбена в Джон. Първите аудио касети, които си купих със собствени пари бяха “New Jersey” и “Blaze of Glory”. Бях в първи клас. Касетите не смениха местоположението си,… защото преди това бяха собственост на сестра ми. Още си ги пазя и досега съм горда с тази покупка, макар че, кой знае защо, някои все още твърдят, че съм била изпързаляна. ;)

- След като проходих с рок и метъл в следващи периоди от живота си бях луда фенка също на… Дони и Момчил, Take That, Hanson и Backstreet Boys. И не, не ме е срам ;). Поредното ми музикално осъзнаване настъпи някъде около 7-ми клас. От тогава съм си все така ;)

3. Така и не се научих да рисувам, но съм продала малко повече рисунки от Ван Гог. Правех изложби в салона на хижата и таксувах почиващите: къща -1 лев, цвете във ваза – 2 лева, планина с рекичка и полянка – 2 и 50. Купуваха хората :)

4. Изпитвам ужас от возенето на ескалатори. Мислех, че съм го преодоляла поне малко, но преди месец един се опита да ми открадне маратонката, или поне да ми изяде връзката. После ревах като малко дете.
Други неща, от които изпитвам страх са – стъпването върху хлъзгави повърхности от всякакъв вид и възможността да се изгубя (например в някое заведение на отиване или връщане от тоалетната – не се шегувам!).

5. Склонна съм сомнамбулизъм. Понякога се случва нещо от деня толкова да ме развълнува или разстрои, че грабвам част от съня си и част от реалността и смесвам на воля, често за ужас на опитващите се да спят наоколо. Обикновено на сутринта си спомням какво съм правила и говорила и тогава не знам да плача ли или да се смея. За съжаление, не си спомням как една нощ съм рецитирала “Ромео и Жулиета” – сцената с балкона. Само на сън знам текста!

Стига толкова от мен засега. :) Вие сте… Асен, Hazel, Евгени, Гибли, Ян и Морви.

P.S. Първото заглавие на този пост беше “Здравей, свят!”. Държа да се знае :)