Someday I will be more than fit.

Става дума за новия ми личен проект, който дълго време съществуваше само, за да ме кара поне наум, но все пак концентрирано, да мисля някои важни неща. Сега го хвърлям в публичното пространство, за да направя следващата стъпка. Ако ви е станало интересно какво ще се появява там, хвърляйте по едно око, но засега не гарантирам, че ще е материал, важен за някой друг освен мен.

Първата песен, която прозвуча от личната ми last.fm станция след грандиозното обновяване на сайта, беше Pain of Salvation – Martius / Nauticus II.

For I am every forest
I am every tree
I am everything
I am you and me
I am every ocean
I am every sea
I am all the breathing “BE”

Важните знаци, които сякаш с вселенски кофи се изсипват върху главата ми всеки ден, достигат критична точка. Не се оплаквам, наистина… Това, което търся, намирам.

И все пак спасение без болка, може ли?…

(или едно продължение-начало)

1. Прекарах по-голямата част от детството си на Витоша. Родителите ми работеха в почивната станция на един завод. Аз работех като “Дъщерята на Управителя”. :) Шегата настрана, но сега се замислям, че трудно бих могла да имам по-щастливо детство. Тръгнах на училище на 6 години, но известно време преди това бях убедена, че ще уча в “горското училище” със сърничките и зайчетата. Не можех да си представя, че ще прекарвам толкова много време в града. Затова, когато другите деца отиваха “на село”, аз отивах “горе”.

2. Аз и музиката (в няколко подточки)

- Музиката е моята неосъществена мечта. Доста преди да започна да бия по клавиатурата на компютъра, натисках клавишите на пианото. Била съм и на сцена. Отказах се доброволно след като завърших 4-ти клас, с извинението, че вече ще ми трябва повече време за учене. Глупаво, глупаво извинение! После пеех в училищния хор, но и това отмина.
Сега си мисля, че е прекалено късно да се връщам назад – да си припомням пианото, да се уча тепърва да свиря на китара или пък да си поправям пеенето. За сметка на това, усъвършенствам свърхконсумацията на музика.

- Прослушах музика с Bon Jovi. Трябва да съм била на около 5 години. Разбира се, бях лудо влюбена в Джон. Първите аудио касети, които си купих със собствени пари бяха “New Jersey” и “Blaze of Glory”. Бях в първи клас. Касетите не смениха местоположението си,… защото преди това бяха собственост на сестра ми. Още си ги пазя и досега съм горда с тази покупка, макар че, кой знае защо, някои все още твърдят, че съм била изпързаляна. ;)

- След като проходих с рок и метъл в следващи периоди от живота си бях луда фенка също на… Дони и Момчил, Take That, Hanson и Backstreet Boys. И не, не ме е срам ;). Поредното ми музикално осъзнаване настъпи някъде около 7-ми клас. От тогава съм си все така ;)

3. Така и не се научих да рисувам, но съм продала малко повече рисунки от Ван Гог. Правех изложби в салона на хижата и таксувах почиващите: къща -1 лев, цвете във ваза – 2 лева, планина с рекичка и полянка – 2 и 50. Купуваха хората :)

4. Изпитвам ужас от возенето на ескалатори. Мислех, че съм го преодоляла поне малко, но преди месец един се опита да ми открадне маратонката, или поне да ми изяде връзката. После ревах като малко дете.
Други неща, от които изпитвам страх са – стъпването върху хлъзгави повърхности от всякакъв вид и възможността да се изгубя (например в някое заведение на отиване или връщане от тоалетната – не се шегувам!).

5. Склонна съм сомнамбулизъм. Понякога се случва нещо от деня толкова да ме развълнува или разстрои, че грабвам част от съня си и част от реалността и смесвам на воля, често за ужас на опитващите се да спят наоколо. Обикновено на сутринта си спомням какво съм правила и говорила и тогава не знам да плача ли или да се смея. За съжаление, не си спомням как една нощ съм рецитирала “Ромео и Жулиета” – сцената с балкона. Само на сън знам текста!

Стига толкова от мен засега. :) Вие сте… Асен, Hazel, Евгени, Гибли, Ян и Морви.

P.S. Първото заглавие на този пост беше “Здравей, свят!”. Държа да се знае :)