Превод “НЕУСПЕШНА ТРАНЗАКЦИЯ″ от ОББ АД

Това се мъдри срещу днешната дата в справката от интернет банкирането ми. Приходът е 200 лева, което означава, че ОББ все пак са прибрали 20 стотинки – няма да им стигнат за 1 кафе, но пък 20 стотинки от мен, 20 стотинки от теб, 20 стотинки от него… Капка по капка – вир ставало. Няма да се разправям, макар че желанието за справедливост и мъст ми говори “с лихвите, с лихвите!”.

Тъкмо днес преди обяд пратих учтив (но твърд:)) мейл на cards@ccbank.bg, за да им напомня за проблема, да ги уведомя, че повече от седмица няма развитие и че по телефона никой не можа да ми даде информация за придвижването на жалбата. Отговор не са ми пратили, но сега се зачудих дали раздвижването няколко часа по-късно, няма нещо общо с това леко “побутване”. За всеки случай им пратих и едно благодарствено писмо.

Заглавието от предната публикация остава. Продължавам да се чувствам ограбена въпреки положителната развръзка, а и иначе какво да пиша – “ОББ ми взеха пари на заем без да ме питат”?

Напоследък (от доста време) все лоши неща чета и слушам за Обединена българска банка. Това, което не съм очаквала е, че и аз ще пострадам от бохавостта им. Нали не съм им клиент (и никога няма да бъдаааа, както се пееше в песничката). А пострадах и то как!!! Ако ви се чете дълъг разказ, как ОББ ми откраднаха 200 лева, давайте нататък.

Update: А развръзката на тази поучителна история ще намерите тук.

Продължава »

Днес е поспалив петък, та реших отново да си поиграя с гооглето. Търсенето този път беше по един от псевдонимите, които използвам най-често в нета – ildalina.

На който му е интересно, може да продължи да чете след линка. Но…. първо един въпрос с повишена трудност.

На коя от двете снимки, намерени чрез Google Images, съм аз?

А? Ха такаааа! :) Наградите за отговорилите правилно все още се доуточняват. ;)

Продължава »

Да направиш търсене в Гугъл със собственото си име, понякога води до съвсем неочаквани открития. Но… представете си изненадата ми, когато сред купчината скучни резултати от профила ми в last.fm съзрях това:

За малко да го подмина, но забелязах ключовото cc-by-sa под връзката. Оказа се, че силата на Creative Commons е оказала влияние и снимката на любимата ми родопска крава е станала заглавка на статия в някакъв сайт!

За съжаление, всичкото е на иврит и никак не мога да разбера каква е тематиката (някой може ли да помогне?). И все пак… за мен е вълнуващо и готино, че някой е открил снимката, харесал я е и я е използвал съвсем според лиценза, под който е публикувана! Както би казал капитан Хънт – още една точка за отбора на добрите! ;)

А българските вестникари кога ли ще преосмислят тъпите си методи?

София
Гражданско протестно шествие

Сряда, 12.09
18:30 Съдебната палата

по ул. АЛАБИН, бул. ГРАФ ИГНАТИЕВ, пл. СЛАВЕЙКОВ, ул. РАКОВСКИ, ул. РАЧО ДИМЧЕВ, ул. ГЛАДСТОН до МОСВ.

19:30 Министерство на околната среда и водите (МОСВ)
Елате с колела! :)
Викнете приятели, носете си плакати, отпечатани искания и разум! Пазете се от провокатори!

Всеки ще залепи карта с 29 орязани зони от Натура 2000 и ще облепим МОСВ.

За да покажем нагледно всичко което МОСВ потъпква с безотговорността си!

Вчера реших да загърбя за малко задълженията си към Университета и да упражня гражданския си дълг. Сега копирам подхода на Симион във фото-репортажа от мястото на събитието. (Предварително се извинявам за качеството на някои от снимките.)

Продължава »

(или едно продължение-начало)

1. Прекарах по-голямата част от детството си на Витоша. Родителите ми работеха в почивната станция на един завод. Аз работех като “Дъщерята на Управителя”. :) Шегата настрана, но сега се замислям, че трудно бих могла да имам по-щастливо детство. Тръгнах на училище на 6 години, но известно време преди това бях убедена, че ще уча в “горското училище” със сърничките и зайчетата. Не можех да си представя, че ще прекарвам толкова много време в града. Затова, когато другите деца отиваха “на село”, аз отивах “горе”.

2. Аз и музиката (в няколко подточки)

- Музиката е моята неосъществена мечта. Доста преди да започна да бия по клавиатурата на компютъра, натисках клавишите на пианото. Била съм и на сцена. Отказах се доброволно след като завърших 4-ти клас, с извинението, че вече ще ми трябва повече време за учене. Глупаво, глупаво извинение! После пеех в училищния хор, но и това отмина.
Сега си мисля, че е прекалено късно да се връщам назад – да си припомням пианото, да се уча тепърва да свиря на китара или пък да си поправям пеенето. За сметка на това, усъвършенствам свърхконсумацията на музика.

- Прослушах музика с Bon Jovi. Трябва да съм била на около 5 години. Разбира се, бях лудо влюбена в Джон. Първите аудио касети, които си купих със собствени пари бяха “New Jersey” и “Blaze of Glory”. Бях в първи клас. Касетите не смениха местоположението си,… защото преди това бяха собственост на сестра ми. Още си ги пазя и досега съм горда с тази покупка, макар че, кой знае защо, някои все още твърдят, че съм била изпързаляна. ;)

- След като проходих с рок и метъл в следващи периоди от живота си бях луда фенка също на… Дони и Момчил, Take That, Hanson и Backstreet Boys. И не, не ме е срам ;). Поредното ми музикално осъзнаване настъпи някъде около 7-ми клас. От тогава съм си все така ;)

3. Така и не се научих да рисувам, но съм продала малко повече рисунки от Ван Гог. Правех изложби в салона на хижата и таксувах почиващите: къща -1 лев, цвете във ваза – 2 лева, планина с рекичка и полянка – 2 и 50. Купуваха хората :)

4. Изпитвам ужас от возенето на ескалатори. Мислех, че съм го преодоляла поне малко, но преди месец един се опита да ми открадне маратонката, или поне да ми изяде връзката. После ревах като малко дете.
Други неща, от които изпитвам страх са – стъпването върху хлъзгави повърхности от всякакъв вид и възможността да се изгубя (например в някое заведение на отиване или връщане от тоалетната – не се шегувам!).

5. Склонна съм сомнамбулизъм. Понякога се случва нещо от деня толкова да ме развълнува или разстрои, че грабвам част от съня си и част от реалността и смесвам на воля, често за ужас на опитващите се да спят наоколо. Обикновено на сутринта си спомням какво съм правила и говорила и тогава не знам да плача ли или да се смея. За съжаление, не си спомням как една нощ съм рецитирала “Ромео и Жулиета” – сцената с балкона. Само на сън знам текста!

Стига толкова от мен засега. :) Вие сте… Асен, Hazel, Евгени, Гибли, Ян и Морви.

P.S. Първото заглавие на този пост беше “Здравей, свят!”. Държа да се знае :)