Превод “НЕУСПЕШНА ТРАНЗАКЦИЯ″ от ОББ АД

Това се мъдри срещу днешната дата в справката от интернет банкирането ми. Приходът е 200 лева, което означава, че ОББ все пак са прибрали 20 стотинки – няма да им стигнат за 1 кафе, но пък 20 стотинки от мен, 20 стотинки от теб, 20 стотинки от него… Капка по капка – вир ставало. Няма да се разправям, макар че желанието за справедливост и мъст ми говори “с лихвите, с лихвите!”.

Тъкмо днес преди обяд пратих учтив (но твърд:)) мейл на cards@ccbank.bg, за да им напомня за проблема, да ги уведомя, че повече от седмица няма развитие и че по телефона никой не можа да ми даде информация за придвижването на жалбата. Отговор не са ми пратили, но сега се зачудих дали раздвижването няколко часа по-късно, няма нещо общо с това леко “побутване”. За всеки случай им пратих и едно благодарствено писмо.

Заглавието от предната публикация остава. Продължавам да се чувствам ограбена въпреки положителната развръзка, а и иначе какво да пиша – “ОББ ми взеха пари на заем без да ме питат”?

Update: А развръзката на тази поучителна история ще намерите тук.

Действие първо – затишие пред буря

3-ти декември започна доста обещаващо като за понеделник – дори бях в настроение и кондиция за работа! Всичко, обаче, се обърна с краката нагоре, когато към 2 и нещо реших, че е време за обяд и се запътих към съседното на офиса Фантастико (на улица Райко Алексиев). Понеже нямах пари в брой и понеже знаех, че в близките дни ще покривам доста предвидени разходи, се опитах да изтегля 200 лева от зачисления към магазина банкомат (за зла участ собственост на ОББ). Машината ми поиска ПИН-а, мисли половин-една минута и ми върна картата със съобщение, че не може да изпълни заявката. След неуспешен опит за 100 лева, повдигнах рамене и се запътих към сравнително близкия банкомат на Сибанк.

Действие второ – шок и ужас

На другия банкомат направо опитах да изтегля само 100 лева, а той ме застреля с твърдението, че надвишавам дневния си лимит. Бърза калкулация наум: 400 лева дневен лимит минус плащане около 120 лева през paypal предния ден… опааа, нещо не излизат сметките! Справка за наличност: 72.84 лева. WHAT?!?! Още неосъзнаваща какво се е случило, изтеглих 50 лева, колкото да не съм без пари. Следващата стъпка беше да проверя последните 5 транзакции. Банкоматът услужливо показа първо тази току що направена през него. На втория ред – красота!

03/12/07 14:22 200.00 - ATM TR

Причерня ми, а при мисълта, че ако не бях плащала с картата в неделя, щеше да има и ред със 100 лева, направо ми се зави свят!

Действие трето – разправиите

Стискайки бележката с транзакциите, изтичах обратно при Фантастикото. Там едно момче неуспешно се опитваше да си провери наличността по картата си. Не се беше пробвал да тегли, за щастие. Но други със сигурност са пробвали…

Наругах се наум за глупостта, поради която тези дни съм без мобилен телефон. Изрових някаква стара Булфон карта и се захванах да звъня от телефона до банкомата на номера, даден от ОББ ужким при проблеми. Ако не сте клиенти на ОББ, хич не се опитвайте да звъните на 070011717 – телефонът е от типа централи “натиснете … за … и въведете куп информация (включително ЕГН), преди да бъдете свързан с оператор”. Тъй като нямаше опция, която да засяга моя проблем, се отказах.

Влезнах във Фантастикото и се опитах да убедя касиерките да обърнат внимание на проблема с банкомата и някак да предупредят хората да не го ползват. Срещнах само тъпи погледи казващи “това нас хич не ни засяга”. Все пак ме информираха, че машината е била заредена малко по-рано през деня. Значи пари все пак имаше вътре. Само дето не ги пуска!

Хукнах обратно в офиса. Колегата беше излезнал за обяд – нямаше как да използвам мобилния му в момента. От сайтовете на ЦКБ (откъдето ми е картата) и на ОББ се заредих се с безплатния за БТК номер на ЦКБ и с някакъв обикновен телефон на ОББ – за изгубени или повредени карти (пак само за техни клиенти, но все пак беше някакъв вариант да се свържа с тях). Обратно при Булфон-а.

На номера на ОББ – нон-стоп заето. Много загубени карти, много нещо… С ЦКБ успях да се свържа веднага – момичето ме изслуша и тръгна да проверява дали парите са излезнали от сметката вече. Тъй като не бяха осчетоводени още, ме посъветва да изчакам няколко дни. Сигурно в банкомата е нямало пари (да, ама не!). Ставали грешки. Ако след 2-3 дни парите ги няма, да подам в ЦКБ жалба за оспорване на транзакцията. Ясно – ядове и разправии ме очакват. Все пак жената беше любезна и донякъде ме обнадежди.

Докато говорех по телефона, успях да спря няколко души да ползват банкомата, но не ми се мисли още колко са изгоряли като мен.

Пак в офиса. Зажалвах се по джабера на Светльо, междувременно колегата се върна от обяд и ми даде телефона си. Продължих да се опитвам да се свържа с ОББ – кауза пердута. На сайта не е даден телефон на централния им офис, а на всички номера (пробвах и тези на близките до мен клонове на банката) даваше или заето, или се включваше факс. Налагаше се да отида лично при тях. Избрах си от списъка офиса срещу Интерпред (някъде там трябваше да има и офис на ЦКБ).

В ОББ ме посрещна хаос – портиерът първо се опита да ме спре, защото системата на банката се била сринала и никой клон не работел в момента. (Ахааа…) Като му обясних за какво става дума, май успях да го стресна, та веднага ме пусна. Още веднъж разказвам историята на една от служителките (започнах с “Ваш банкомат ми открадна 200 лева.“). Е, изслуша ме внимателно и любезно. При всичките проблеми, сред които ги заварих, изглеждаше странно изненадана. И все пак отсече, че те нищо не могат да направят – да отида в ЦКБ, да проверят те в картовия си център дали я има транзакцията, и там да си подам жалбата, ако се наложи. Ставали грешки. АКО се окажело, че наистина така се е случило, щели да ми върнат парите. Това ‘АКО’ няколко пъти го повтори – да не си помисля аз, че банката ей така ще вярва на честните ми сини очи. С банкоматите се занимавали от централата и явно не счете за необходимо да им обади, че има някакъв проблем (и че още хора горят ли горят…).

Вече почти в края на работното им време, пресякох бул. “Драган Цанков”, за да влезна в офиса на ЦКБ. За всеки случай преди това си изкарах бележка за транзакциите и от техния банкомат (не знам защо се надявах, проблемът да е изчезнал вече). На момичето вътре обяснявам какво се е случило. Тя придобива сериозен вид и започва да прави проверки и да звъни на телефони. Става ясно, че в картовия отдел на банката вече я има транзакцията. Това е съвсем закономерно, след като вече 2 банкомата я показват. Става ми ясно и че ОББ ползват собствена картова система, а не Борика (за сметка на това доста бързо са пратили информация към Борика за фалшивата транзакция!). И пак се стигна до извода, че няма какво да направя преди парите да излезнат от сметката ми. Ако транзакцията се осчетоводи, да подам жалба до ЦКБ.

След повече от 3 часа разправии, се върнах в офиса измъчена, гладна и без желание за работа. Може би и с 200 лева по-бедна.

Действие четвърто – на следващия ден

Бях направила, както Светльо с типичната си ирония ме посъветва, да скръстя ръце за молитва. Въпреки това, на следващата сутрин справката в електронното ми банкиране показа, че 200 лева са изхвърчали от сметката ми (разбира се + 20 стотинки за удоволствието от “транзакцията”). Облича се Лина и към обед тайм в дъжд и сняг поема към по-близкия клон на ЦКБ – на ул. “Николай Коперник”.

Случих да няма други клиенти в офиса и затова, докато разказвах отново и за пореден път премеждията си, всички служители се насъбраха да ме изслушат. Пак звънене по телефони, пак проверки какво, кога се е случило. Междувременно се надпреварват да ми дават съвети, да ми разказват аналогични случаи (с щастливи развръзки) и да цъкат с език по адрес на ОББ и тяхната система, която също така ползвали и ДСК, и ДЗИ – последните поне, докато не станаха част от Пощенска банка. Имало възможност да си подам жалбата директно в ОББ, те да си направят ревизия на банкомата и след като се види, че има повече пари отколкото трябва, да ми върнат парите. Другият донякъде успокояващ факт – всеки банкомат би трябвало да се наблюдава с камера. На записа в съответния час би трябвало да се види недвусмислено, че не прибирам пари. Около всичко това обаче в ума ми висят въпросителни – ОББ не са известни с коректност дори към собствените си клиенти…

В крайна сметка бях посъветвана да подам жалба към централата на ЦКБ с описание на проблема в свободен текст. Същата жалба ще бъде препратена към ОББ, които от своя страна трябва да предприемат проверки (тези от горния параграф) и да ми върнат обратно парите.

Това и направих, а сега чакам и се надявам и моята сага да има щастлив край.

Междинен епилог – преди развръзката

Стига да си получа парите (и то СКОРО!), обещавам да приема философски загубеното време, нервите, притеснението, разкарването, мръзненето и да се радвам на поуките, които поне до момента са:

1. Нямай НИЩО общо с ОББ!
2. Стреми се да теглиш пари само от банкомати пред клоновете на съответните банки (без тези на ОББ, разбира се!) – при евентуален проблем, това може да спести много време.
3. Не ги оставяй да се измъкнат! (Това включва и тоталното избложване на ОББ пред света, който и без това вече не ги обича.)

Ако днес няма раздвижване, пак ще звъня, пак ще тормозя банкови служители, а при лошо развитие на нещата – ще се постарая да вкарам виновните в съда.

На който му е интересно, може да продължи да чете след линка. Но…. първо един въпрос с повишена трудност.

На коя от двете снимки, намерени чрез Google Images, съм аз?

А? Ха такаааа! :) Наградите за отговорилите правилно все още се доуточняват. ;)

А сега по същество :)

Откритие първо:

Директорията за безплатни картинки, игри и мелодии за мобилни телефони Mobicius, са предоставили за сваляне някои от снимките ми във flickr.
Търсенето в сайта с ключова дума ‘ildalina’ в момента изкарва следните резултати (клик на картинката за реални размери):

Страничката на една снимка изглежда така (клик):

Както виждате, ясно са обозначени автора на снимката, лиценза и мястото, където може да бъде намерен оригинала. Всичко е точно, а аз съм предоволна. Завладяването на света, върви по план! :D

Откритие второ:

Тука ме домързя да правя screenshot, но се надявам, че резултатите няма да изчезнат много скоро.

Сайтът се казва Musotik. Това пише в about секцията му:

Musotik is a tool for finding music on the net. It started as a personal project, but I’ve had a very positive response from everyone thats seen it. It had already been mentioned in blogs before I mentioned it to anyone out side of my close friends. So I registerd the domain and it will be released once it reaches beta status.

Тук можете да си намерите част от снимките ми от участието на готините норвежци Stonegard, като подгряваща група на концерта на Evergrey в София. Не са първо качество, но все пак са някакъв документ за присъствието ми на събитието, както и свиден спомен :). (Клик тук за + снимки от Evergrey ;))

В резултатите от търсенето на сайта не се показва лиценза на снимките, но автор и линк са добро начало. Може някой път да им пиша с предложение да изкарват и лиценза, както е зададен във flickr. Ако сайтът ще претърпява някакво бъдещо развитие, може и да се навият. Web2.0 rules все пак :)

Creative Commons rules totally!

За малко да го подмина, но забелязах ключовото cc-by-sa под връзката. Оказа се, че силата на Creative Commons е оказала влияние и снимката на любимата ми родопска крава е станала заглавка на статия в някакъв сайт!

За съжаление, всичкото е на иврит и никак не мога да разбера каква е тематиката (някой може ли да помогне?). И все пак… за мен е вълнуващо и готино, че някой е открил снимката, харесал я е и я е използвал съвсем според лиценза, под който е публикувана! Както би казал капитан Хънт – още една точка за отбора на добрите! ;)

А българските вестникари кога ли ще преосмислят тъпите си методи?

Сряда, 12.09
18:30 Съдебната палата

по ул. АЛАБИН, бул. ГРАФ ИГНАТИЕВ, пл. СЛАВЕЙКОВ, ул. РАКОВСКИ, ул. РАЧО ДИМЧЕВ, ул. ГЛАДСТОН до МОСВ.

19:30 Министерство на околната среда и водите (МОСВ)
Елате с колела! :)
Викнете приятели, носете си плакати, отпечатани искания и разум! Пазете се от провокатори!

Всеки ще залепи карта с 29 орязани зони от Натура 2000 и ще облепим МОСВ.

За да покажем нагледно всичко което МОСВ потъпква с безотговорността си!

Вчера реших да загърбя за малко задълженията си към Университета и да упражня гражданския си дълг. Сега копирам подхода на Симион във фото-репортажа от мястото на събитието. (Предварително се извинявам за качеството на някои от снимките.)

Камерите на бТВ отново присъстваха. Този път протестът беше отразен по-адекватно в новините (вероятно защото не са намерили за какво да се хванат) и нямаше снизходително размахване на пръст от леля Ани Салич.

Този младеж беше един от най-активните и шумни присъстващи. Крещеше “I don’t need permission for anything!” (цитирайки Sex Pistols), докато добри хора разясняваха на репортерите, че всъщност протестите в България все още подлежат на уведомителен режим и нямаме нужда от “разрешително” от общината (или дори от самия ББ).

Полицаите отново бяха много, но пък във видимо добро настроение.

Нагледна картинка. “Ангажирайте се! Нека да спрем безумната експлоатация!”

“Натура или арматура” ? Вие какво предпочитате?

“Назад към природата!”, казвал е Жан-Жак Русо. И назад – да се върнат всички отложени и орязани зони от Натура 2000.

Операторът от бТВ проявява нескрит интерес към един от протестиращите.

“Стига бетон! Искаме да дишаме!”

Един въпрос – послание към по-прагматичните граждани. “Франция: €316 500 глоба на ден. Ние откъде ще вземем толкова пари?”

“Ирак-ли?”

След като стигнахме до фонтана на пл. Славейков, полицията не ни позволи да продължим по предварителния маршрут “ул. Раковски, ул. Рачо Димчев, ул. Гладстон до МОСВ”. Познатият младеж започна да крещи “БОЙКО Е ЛАЙНО!”, но набързо му бе направена забележка да не опорочава протеста с такива епитети. (Аз пък бих го оставила да си вика:))

Проста аритметика: “Предложени – 34%, приети – 18% => “отложени” безумно много!!!”

Призив “Да спасим Иракли!”

Операция “Респект” RULEZ! Полицаите продължаваха да запречват пътя между фонтана и МОСВ, дълго след като протеста приключи. Не позволяваха да преминат дори на граждани, нямащи нищо общо с мероприятието, и ги караха да заобикалят от другата страна на фонтана.

Най-накрая срещу сградата на МОСВ, но по краткия път. Дали бяха останали хора вътре, за да видят какво им се показваше?

“Натура 2000 33%” Много ли ви се струва?

А избрахте ли какво предпочитате?

Присъстваха и хора от БДЗП (Българско дружество за защита на птиците).

Хората бяха доста (тук се виждат само част). Освен това, в малката уличка ехото от виковете и песните се чуваше наистина силно. Бяха се показали и хора по терасите от съседните жилищни сгради. Забелязах един мъж, който пееше заедно с нас “Хубава си, моя горо”.

“Перелик без писти”

“Долу ръцете от свещената гръд на Родопа”.

Отново красиво напомняне, че става дума за това да спасим България – нашия дом.

От savestrandja.ludost.net

С тази акция ние,

гражданите искаме от институциите:

1. Да се спазват всички относими закони за опазване на дивата природа в България както по Черноморието, така и в планините и горите.

2. Институциите да предприемат спешни цялостни мерки в кръга на своите правомощия (а не “само за пред медиите” половинчати мерки ) за прекратяване на беззаконията в посочените по-долу горещи точки:

Черноморието: Иракли, Вая, Ропотамо, Калиакра

Планини: Рила (ски курорти Паничище-Езерата – Кабул; Супер Боровец, Искровете), Пирин (ски зоните над Банско, и планираните зони над Добринище и Разлог ), Родопите (Перелик!)

Обръщаме се към инвеститорите с молба да потърсят други начини за пране на пари и бързи печалби, които не увреждат драстично останалата Жива природа както досегашното незаконно строителство на апартаменти хотели. Защото хората са част от природата. Дивата ни природа на България е зеленото богатство, с което влизаме в Европа. Опазената природа е ресурс и гаранция за устойчиво развитие на нашето и идните поколения. Молим ви да я запазим.

Конкретни искания:
Иракли

* Настояваме Министърът на околната среда и водите да включи в заповедта за мораториум върху строежите на Иракли извадените със заповед № РД 626 от 02.08.2007, до изготвяне на комплексна оценка за въздействие върху околната среда за цялото Черноморие и най-вече на потенциално защитените зони и зоните, включени в “Натура 2000″.
* Настояваме за прозрачна и публична процедура по всички инвестиционни намерения и инвестиционни инициативи в региона Иракли-Емине и стриктен контрол на държавата (МОСВ) и НПО при издаване на задължителните оценки за въздействие върху околната среда за инвестиционните намерения в региона Иракли-Емине.
* Настояваме за задължително отчитане на кумулативния ефект при издаване на ОВОС за строежите в региона Иракли-Емине. Настояваме за незабавна рекултивация на река Вая, която беше умишлено унищожена с цел унищожванане на най-ценното от екологична гледна точка място на Иракли и за наказване на виновниците за незаконното вандалско унищожаване на устието на река Вая!
* Настояваме за категорична забрана на строителството на 600 метра от бреговата ивица на Иракли.

Супер Паничище

* Министърът на околната среда и водите /или Министърът на регионалното развитие и благоустройството (или регионалната ДНСК) и/или Прокуратурата да разпоредят спиране на незаконните строителни работи на път и лифт към Седемте Рилски езера;
* Кметът и заместник кметът на Община Сапарева баня публично да се извинят, че излъгаха медиите и гражданите, че всичко е законно;
* Прокуратурата да предприеме действия за търсене на наказателна отговорност;
* Фирмата инвеститор да отговори ще спазва ли законите относно проекта Супер Паничище и третира ли Националния парк Рила като частна собственост).

1. Прекарах по-голямата част от детството си на Витоша. Родителите ми работеха в почивната станция на един завод. Аз работех като “Дъщерята на Управителя”. :) Шегата настрана, но сега се замислям, че трудно бих могла да имам по-щастливо детство. Тръгнах на училище на 6 години, но известно време преди това бях убедена, че ще уча в “горското училище” със сърничките и зайчетата. Не можех да си представя, че ще прекарвам толкова много време в града. Затова, когато другите деца отиваха “на село”, аз отивах “горе”.

2. Аз и музиката (в няколко подточки)

- Музиката е моята неосъществена мечта. Доста преди да започна да бия по клавиатурата на компютъра, натисках клавишите на пианото. Била съм и на сцена. Отказах се доброволно след като завърших 4-ти клас, с извинението, че вече ще ми трябва повече време за учене. Глупаво, глупаво извинение! После пеех в училищния хор, но и това отмина.
Сега си мисля, че е прекалено късно да се връщам назад – да си припомням пианото, да се уча тепърва да свиря на китара или пък да си поправям пеенето. За сметка на това, усъвършенствам свърхконсумацията на музика.

- Прослушах музика с Bon Jovi. Трябва да съм била на около 5 години. Разбира се, бях лудо влюбена в Джон. Първите аудио касети, които си купих със собствени пари бяха “New Jersey” и “Blaze of Glory”. Бях в първи клас. Касетите не смениха местоположението си,… защото преди това бяха собственост на сестра ми. Още си ги пазя и досега съм горда с тази покупка, макар че, кой знае защо, някои все още твърдят, че съм била изпързаляна. ;)

- След като проходих с рок и метъл в следващи периоди от живота си бях луда фенка също на… Дони и Момчил, Take That, Hanson и Backstreet Boys. И не, не ме е срам ;). Поредното ми музикално осъзнаване настъпи някъде около 7-ми клас. От тогава съм си все така ;)

3. Така и не се научих да рисувам, но съм продала малко повече рисунки от Ван Гог. Правех изложби в салона на хижата и таксувах почиващите: къща -1 лев, цвете във ваза – 2 лева, планина с рекичка и полянка – 2 и 50. Купуваха хората :)

4. Изпитвам ужас от возенето на ескалатори. Мислех, че съм го преодоляла поне малко, но преди месец един се опита да ми открадне маратонката, или поне да ми изяде връзката. После ревах като малко дете.
Други неща, от които изпитвам страх са – стъпването върху хлъзгави повърхности от всякакъв вид и възможността да се изгубя (например в някое заведение на отиване или връщане от тоалетната – не се шегувам!).

5. Склонна съм сомнамбулизъм. Понякога се случва нещо от деня толкова да ме развълнува или разстрои, че грабвам част от съня си и част от реалността и смесвам на воля, често за ужас на опитващите се да спят наоколо. Обикновено на сутринта си спомням какво съм правила и говорила и тогава не знам да плача ли или да се смея. За съжаление, не си спомням как една нощ съм рецитирала “Ромео и Жулиета” – сцената с балкона. Само на сън знам текста!

Стига толкова от мен засега. :) Вие сте… Асен, Hazel, Евгени, Гибли, Ян и Морви.

P.S. Първото заглавие на този пост беше “Здравей, свят!”. Държа да се знае :)