Шепотите на Лудостта Reloaded» Шепотите на Лудостта Reloaded

17-05-2009 23:53

Лина — Mon, 18 May 2009 12:47:30 +0000

If I go away
What would still remain of me?
The ghost within your eyes
The whisper in your sighs
You see
Believe
And I’m always there

Чувствам се интегрирана със себе си тази вечер. Минало, настояще и бъдеще се събраха – и аз съм една. Не ме интересува дали и кога ще се появи отново отместването.

Душата може да бъде лекувана. Зак, благодаря ти, че ми го припомни!

Рикошет

Лина — Sat, 16 May 2009 14:56:20 +0000

It’s always funny until someone gets hurt…
And then it’s just hilarious!

Да са живи и здрави Faith No More. Прибирам се вкъщи и не искам новини и изненади до понеделник.

Паника

Лина — Wed, 29 Apr 2009 13:07:50 +0000

След като натиснеш паник бутона по погрешка, започва истинската паника. Момчетата бяха добронамерени и не ни биха много.

Когато SERP-ът ти дойде в повече

Лина — Mon, 06 Apr 2009 11:58:49 +0000

Междувременно Гугъл спря да изкарва блога ми на първа страница при търсене за една определена банка. Най-щастливият миг на раздялата…

Почти като реклама

Лина — Mon, 06 Apr 2009 11:36:05 +0000

Откакто купих за офиса почистващи препарати Frosch и задължих чистачката да използва само тях, не ми се налага да прекарвам половината работен ден навън, в опити да си поема въздух. Достатъчно се трових!

Crime Idol

Лина — Wed, 01 Apr 2009 06:56:15 +0000

Поради неефективността на българската съдебна система, Иван и Андрей решиха, че в следващото им телевизионно шоу ще се водят истински криминални дела. Разбира се, ще има кастинг, жури и застъпници, а присъдите ще бъдат справедливо отсъждани от българския народ чрез SMS-и. При възможност, наложените наказания ще се бъдат изпълнявани на живо в ефир и задължително ще включват подписването на едногодишен договор с Вирджиния Рекърдс.

Сънища (и) наяве

Лина — Fri, 06 Mar 2009 14:44:37 +0000

Онзи ден случайно попаднах на текст, писан от мен преди няколко месеца. Прочитайки го, осъзнах, че с времето е придобил (за мен) сила и смисъл отвъд вложените в момента на писането му. Поради тази причина се появява тук в ретроспекция.

Сънища (и) наяве

Снощи започнах да гледам филма “Waking Life”. Предварителните очаквания бяха, че ще бъде нещо подобно на “The Secret” и “What the Bleep”, което се оказа едновременно вярно и не съвсем (или съвсем не :)). Не успях да го изгледам в будно състояние, затова паузирах някъде около 20-30 минути преди финала.

През нощта сънувах…. Това, което си спомням е представление. Танци… Модерен балет? Голяма трупа. Пресъздаваме страхотна битка в средновековен стил. Докато трае, усещането е за истинска битка. Оставам жива накрая. После гледам видео запис. Защо всички кадри са от моя гледна точка? Не мога да ВИДЯ как съм се представила аз. На записа танцът не прилича на битка – просто е танц на много хора на една сцена. Аз обаче го усещам, сякаш в момента танцувам (усещам адреналин и запъхтяване) и даже мога да поправя някоя друга грешка. Прокрадва се и мисълта – аз пък откога мога да танцувам и то в трупа?

Събуждам се от алармата на телефона. Пак заспивам, връщам се в съня, даже успявам да наложа известен контрол върху ставащото – но не съумявам да запомня какво точно се случва тогава. Отдалечавам се, връщам се в съня… Няколко пъти.
Останах сама вкъщи преди да излезна за работа – вече се бях примирила, че ще закъснея, така че седнах да си догледам филма. Странно усещане за съдбовност ме обвхаща. Връщам се в кухнята и докато се сещам за още и още неща, които трябва да свърша преди да излезна, виждам анонс по FoxLife – за “Waking Life”. Наложи се да седна. Бях настръхнала, тръпки по цялото тяло…

Още осъзнавам какво ми се е случило, когато започва поредната серия на Али. Новият й клиент й казва защо я е избрал – видял е, че тя може да лети, разбрал го е от пръв поглед. Тя смутено си признава, че понякога лети в сънищата си. Той, доволно – щом човек го прави в сънищата си…

Още няколко случайности, преди да усетя, че вече мога да отида на работа. “Безцелното” лутане из апартамента ми беше спестило доста забравени и недовършени задачи.

Всичко си е по местата.

16 юни 2008 г.

Защо сме блогъри?

Лина — Fri, 30 Jan 2009 12:18:19 +0000

Ще е полезно блогърите да си припомним архивната песен и да запеем “… аз съм просто човек“. В пъти по-ценна нагласа.

Пълен провал

Лина — Mon, 26 Jan 2009 07:42:59 +0000

За такава идея англичаните имат чудесна думичка – ingenious. За българското правителство също има една много описателна дума – провал. Корекция от 14 юли 2009: Изтрих линка към сайта на министерския съвет. Надявам се да не се наложи да го върна.

Крилати фрази

Лина — Thu, 15 Jan 2009 15:18:47 +0000

1997: “Пътнико Виден, пътнико off”
2009: “Ser Go Home”